Историята няма да ни прости ако сме слаби

През очите на историците

Преди време бате Бойко (Борисов) оправда поредната си глупост с “оставям историците да ме съдят”. Замислих се какво ще напишат за него след време, наистина. За срамотите, той е най-многомандатният премиер в нашата най-нова история. “Хан Омуртаг II – строителят на магистрали,… които веднага стават за ремонт. И на ремонтите, които пак са за ремонт. Благодетелят на “нашите” момчета с “нашите” фирми. Владетелят, който за три мандата обедини в себе си всички институции и вече раздава правосъдие, археологически уроци и еко-оценки лично от джипа си. Също така, раздава и топли прегръдки. Бацениан Банкянски. Но стига за Премиера. Да говорим за историческата оценка на нашето време.

Откакто се помня, българите все сме в преход. (Аз съм се родила преди самото му начало.) Някак все не успяваме да се измъкнем от мизерията и като че ли сме свикнали да си щъкаме в нея и да се оплакваме без да правим нищо. Уж нещата стават по-добре, а ето, че пред очите ни се случват кражби за милиарди (АЕЦ “Белене”, КТБ, последно се спряга опрощаване на 30 млрд ДДС). Разбира се, някак те остават невидими за държавното обвинение, или по-скоро не се търси истинския виновник.

В допълнение на тях, деца умират от лечими болести, понеже нямало пари за лечението им, хора мизерстват, включително пенсионери работили и внасяли данъци цял живот, образованието ни затъва, здравеопазването изглежда вече е в колапс, медицинските работници емигрират, вместо да просперират, отбраната ни изглежда незначителна, а външната политика е под всякаква критика. Затова пък свободата на словото е в разцвет – журналистите признават, че има невиждана цензура като ги питаш в някой столичен бар, Митко от “Биволъ” едва не загина, а Миролюба Бенатова кара такси.

Да, това са неща, които виждаме всеки ден и сякаш вече сме притръпнали. Сякаш всички сме жаби на котлона и се радваме, че водата се стопля, а тя всъщност е на път да ни сготви. Обаче, това е нашата държава – тази, в която плащаме данъци (нали?) и в която следователно ставаме неволен съучастник на всичко горе, чрез бездействието си. Излиза, че свободата и демокрацията не искат еднократно извоюване. Искат ежедневно извоюване. Това означава да сме активни. Граждански активни. Всеки ден, всеки от нас.

 

За свободата и освободителите

“Който ни освободи, той ще ни и пороби”. И така е станало. Ще пропусна отношението си към една-две конкретни велики сили, защото е твърде дълга тема и съм пристрастна. Това, което ми се иска да натъртя е, че нито една велика или полу-велика сила не отива в чужда държава, за да я направи по-просперираща. Не. Всеки си гледа своята политика, своите цели, и как да си намери нови дойни крави, за да печели по-лесно. Разбира се, може да го облече в “освобождение” или някаква религиозна кауза, но целта винаги е била ресурси.

В този ред на мисли, много ме е яд, че българите изпитваме някакво вменено чувство на дълг към освободители отпреди 140 години. Жалко, че не сме се справили сами без тях, или по-скоро, преди тях. Много, много жалко. Така или иначе, не мисля, че към ден днешен имаме да се отчитаме на когото и да е било, дали сме вече и кръв, и средства… на всички. Личното ми мнение е, че единственият ни полу-приятел е Европейският съюз, но те няма да решат всичките ни проблеми вместо нас, особено ако ние не съучастваме.

Ако вие бяхте “освободител” или този дето ще ни оправя (Оправител), щяхте ли да вложите усилия в някой, който грам живец и желание не демонстрира, нито лична способност, да се бори с проблемите си? Не, разбира се. Точно затова е важно да бъдем активни. Неволята помага на тези, които се опитват. А пък ако се справят сами, няма нужда да бъдат оправяни от някой друг. Аман от Оправители.

Историята се пишела от победителите. Крайно време ми се вижда ние да почнем да се държим като такива.

Игра на тронове

Признавам си, че не намерих време да прочета книгите, но изгледах сериалчето, “Игра на тронове”, и много ми хареса. То описва сбито политиката на един въображаем свят в миналото, чиито герои и събития много напомнят фрагменти от средновековната история и май не само от историята.

(Спойлери.) Забавно е как добрият и благочестив главен герой, Нед Старк, бе посечен още в първи сезон. Кал Драго умря след него без да е загубил битка. Роб Старк надигна Севера на възстание и беше зверски заклан заедно с всичките си последователи. Маститият Тайуин Ланистър пък бе разстрелян от сина си, на когото му омръзна да бъде тъпкан заради това какъв се е родил. Гениалният Варис, социалистът защитаващ народа, бе изгорен за предателство на владетелката. “Любимката” Сърсей изпържи няколко болярски рода и цяла релициозна секта чрез химическа бомба (майтап да няма…) Накрая кхалиси Денерис превъртя играта и изпържи и всички останали, извършвайки геноцид. Съвсем най-накрая, разбира се, и тя бе убита.

Кои оцеляха? Най-добрите? Не. Най-лошите? Не. Най-арогантните? Не. Най-богатите? Не. Останаха най-силно преследващите своите идеали – гъвкавите и верни на правдата Старки, мъдрият Тирион Ланистър и безкомпромисните рицари Бриен от Тарф и Брон, както и жилавият Тормунд. Тези, които бяха верни на своята истина от началото до края и не отстъпиха пред нищо, за да я защитят. Най-силните остават. Слабите – до втори сезон. Най-много до трети. А пък тези дето само мрънкат…

got

Нашето вечно мрънкане и “тъй ня’а станe”

И сега обратно към нашата смотана и мрънкаща действителност, още от Вазовите “Чичовци”… У нас хората си търсят оправдание за всяко свое бездействие и мрънкат на поразия давайки досадно кухи съвети. За всеки техен неуспех е виновна държавата, ретроградният Меркурий, звездите, Луната, абе всичко друго, но не и те самите. Разбира се, “виновните” не е нужно да бъдат наказани по някакъв начин, а само натрапчиво подчертани. Може и във Фейсбук, това добавя бонус точки и личен престиж! Пред другите кибици.

В последно време имам любим модел мрънкачи – “Така няма да успеете с тези протести, направете преврат”. О, воевода, мерси за съвета, записвам си в тефтера задача: “направи преврат”. Защото ти, докато гледаш “Фермата” и пиеш ракия под асмата, ми го каза. Какво революционно действие извърши, направо сцепи мрака и запълни черната дупка. Даде акъл и дори помръдна едва! Бих те определила като революционер-теоретик-делегатор. “Аз знам как тря’а стане, е ето на казвам ви, горките, да го свършите вие, вместо мен”. Сякаш сме му длъжни точно на него. Преместих си. Чашата. От другата страна. На лаптопа. Наздраве 🙂

Та, много се щадите, уважаеми кибици. Няма нужда от празните ви приказки, “делата трябват, а не думи”. Покорната главица сабя не я сечала. Дали? Утре ще ви наръга някой с нож и ще издъхнете в болницата от “сърдечен порок” или пък ще ви размаже правителствен автомобил и докато виновните ги карат с хеликоптер в най-добрата болница в София, вие ще попаднете в отделение където и последния хирург е напуснал и заместник няма. Такива анти-утопии вече се случват у нас, така че не чакайте да ви застигнат, та да преживеете катарзис и да се размърдате. Влезте в играта сега! И нямам предвид да търкате билетчета.

Време е за действия

Разбира се, освен лошите неща в страната ни (, както и навсякъде другаде), хубавите неща също са създадени или започнати от някой преди нас, или пък, от някой от нас. Вероятно са се сблъскали с не една трудности, но постигнатото от тях е останало. Тук намирам за подходящо да изкажа огромни благодарности на всички онези очилати чичковци с много акъл и карирани ризи, които поставиха основата на софтуерната индустрия у нас преди 20-тина години и дадоха възможност на хора като мен да се реализират в нея. Те са пример за активни хора с мъдри действия с прекрасни последици.

И сега кулминационният въпрос – какво прави всеки от нас за да е по-добра държавата ни и за да се оплаква по-малко? Какво хубаво сме оставили за другите след нас, или пък за тези около вас? Ако отговорът е “не се сещам”, значи имате огромно поле за изява. (И много моля, не учете мен и другите като мен, как да ги правим нещата, правим каквото и колкото можем. Поне нещо правим. Амин!)

В предния си пост дадох списък с моите 10 неща.

Добрите примери

Познавам и много нашенци, които правят много повече от мен и в моите очи са абсолютни герои. Например, познавам човек, който се върна в своя град в застой, за да преподава програмиране на учениците там и да им даде бъдеще. Познавам хора, които напуснаха работа в бизнеса, за да преподават на начални ученици в селата. Познавам и хора, които правят гениални хирургични операции почти всеки ден. Познавам хора, които се борят за опазването на нашата природа, въпреки безбройните арогантни посегателства. Познавам и хора, които се борят да се случи съдебната реформа, така че най-после да има повсеместна справедливост.

Прекрасно е, че има такива доблестни граждани, а всички те имат нужда от своите последователи и от още и още активни хора. Така че, поле за изява – колкото душата човешка желае. Нашата бъдеща история има нужда от будни хора и повече добри дела. Като тези от Възрожденския период. Няма да ги изброявам, понеже са безброй много, само ще напомня, че сред тях е имало говорещи 7 езика търговци, които са раздали огромна част от имуществото си за народната кауза.

Вярвам в протестите и в площада, защото смятам, че на недоволните там ни е мястото. Гражданите трябва да заявяваме позицията си по всички възможни начини, и да отправяме ясни послания към властимащите. Това не е изконно решение на проблем, това е покриване на жизнен минимум, когато откровено се гаврят с нас. Опитът да се подчини съда на прокуратурата, т.е. да се бетонира диктатура на кражбата, е точно такъв повод. Мъчно ми е, че много хора нехаят и си живеят в тенджерата на котлона. Ще ни излезе прескъпо това бездействие.

rhdr
С протест не става, с НИЩО – също!

 

Историята няма да ни прости

Историята няма да ни прости, ако сме слаби и хленчещи. Напротив, ще бъдем безславни още дълги десетилетия, ако не и векове. Историците ще се прозяват докато пишат за нас и Баценианския период. Няма дори да помислят да напишат ред за мрънкалата и за оправданията им. Те ще искат да пишат за силните личности, които са направили нещо смислено за другите, нещо, което е останало във времето (за разлика от АМ “Тракия”).

Днес има крещяща нужда силните личности в България да са много повече.

За завършек, открадвам един цитат на Кристиан Таков:
“На всички, които ще кажат “Времето беше такова” – не времето беше такова. Вие бяхте такива”

Честит ден на народните будители!

За мен този празник е наистина важен. Защото българските граждани днес (а и всякога) имаме гореща нужда да бъдем информирани, сплотени и да мислим критично. И също така да правим добри дела и да даваме нещо от себе си за по-хубава родина (споко, няма да се минете!). Държавата ни няма да се оправи, докато в управлението зеят огромни черни дупки, които поглъщат всичките ресурси, с които едни приятни хора си строят замъци по бреговете и в планините ни. Няма да се оправи и докато всеки чака наготово да му се спусне една уредена държава и да заживее в нея спокойно и безинициативно. Демек, няма да се оправи, когато някой друг ни (я) оправя.

Ще се оправи тогава, когато всеки от нас (ТИ включително) направи нещо хубаво и градивно, нещо със смисъл.
Искам сега моите пламенни последователи и приятели тук да си зададат въпроса “Какво направих аз, за да е България по-хубаво място?”. Ето 10 неща, които аз направих:

  • дарих пари на организации, които защитават моите каузи 🐼📒📰🎓
  • ходих по еко-протести (подписвах се в подписки с искания)🌲🌳🌴
  • ходих по протести за съдебната реформа (подписвах се в подписки с искания), макар че бях предупредена от родната милиция, че не е добре да го правя 👮‍♀️
  • споделям навсякъде в социалните мрежи информация, която съм счела за важна и достоверна. Без цензура 🗣
  • всеки път гласувам, като се старая да е максимално информирано 🎯
  • посадих дървета в кампания организирана от будни хора 🌿🌲
  • всеки път като ходя на планина/море събирам на други хора боклуците. Всеки път като се прибера в Бургас изчиствам около блока (и не разбирам как млади хора живеят там и децата им играят сред боклуците) Моля, мили хора, не бъдете прасета. Жизненият минимум е да си изчистиш своята кочинка. 🌿🐿🐁
  • събирам отпадъците разделно ♻️
  • отделих от времето си за обществено полезен проект 💻
  • (бонус) преподавах в университета 🎓

Кои са вашите 10 неща? Ако нямате десет, ако нямате и три, или дори едно, замислете се откъде очаквате да дойде “хубавото” в България. Жокер: няма да дойде от управляващата мафия. Освен, разбира се, ако тя не бъде притисната от гражданите. Все пак сме почти 7 милиона все още. Представете си 7 милиона тояги 🥰

Писмо до Президента относно избора на главен прокурор

Уважаеми Г-н Президент на Република България,

Както знаете на 24-ти октомври се извърши назначение на новия главен прокурор, Иван Гешев. Действително избор нямаше, тъй като нямаше друг кандидат. Аз отидох да протестирам срещу този “избор” пред ВСС. Там имаше редове с полицаи обсадили района и недопускащи граждани в близост до изслушването на г-н Гешев. Вместо това, хора с визия на престъпници пуснати за малко от ареста, надъхвани (доколкото разбрах) от журналистка от ПИК, седяха в подкрепа на назначения под прозорците на ВСС. Мога да представя снимки от цялото събитие, за да подкрепя думите си.

Г-н Радев, аз съм от “умните и красивите”, както ни определиха на едни предни протести. С риск да звучи нескромно, аз съм от младите хора на България, които имат професионални и личностни качества, желание и потенциал да развиваме родината си, така че да бъде едно икономически по-развито, социално по-справедливо и правово място за живеене. Случилото се ме потресе като гражданин на тази държава и като човек, които вярва в свободата и справедливостта. Както знаем, много от младите хора на България емигрират от държавата за да търсят по-добър живот, с което тя се обезкървява. Това събитие е способно да изгони и мен.

Г-н Президент, аз съм внучка на кап. I-ви ранг Матьо Матев, чийто паметник бе издигнат единствен в кораборемонтната база в “Атия”, от колегите му, в знак на признателност. Израснах с портрета на дядо ми на стената, от който струеше морал, чест и доблест. Вярвам в тези устои на човешката природа. Знам, че и Вие вярвате. Това, което се случи на 24-ти октомври беше акт на потъпкване на гражданските ни права и каквито и да е морални норми, с множество от полицаи, които минувачите определиха като достатъчно за “военно положение” и нещо невиждано от 70 години насам.

Г-н Президент, така ли поставяме (защото не сме избирали!) една от най-влиятелните личности в държавата на поста му? Кои бяха качествата, заради, които той беше поставен? Кои са професионалните му успехи, та да му дарим прокуратурата на България за седем години напред? На тези въпроси нямаше конкретни отговори на изслушването му, до което ни ограничиха от достъп. Затова пък имаше отговори от негова страна от махленски тип “какво да ти отговоря, че да те направя щастлива?”, вместо конкретни факти, за които беше помолен да посочи. (Междувременно в сградата уж имаше сигнал за бомба, гласуваха да има изслушване от 30 мин, пък накрая “забравиха” за нея изобщо. Какъв беше този сигнал?!)

Г-н Радев, като български гражданин, който все още вярва в по-добро бъдеще за страната ни, Ви умолявам да се намесите с пълните правомощия, които имате и да спрете тази пародия на избор, инициирайки промяна на процеса, по който той се случва. От ВСС увериха, че при евентуално вето от Ваша страна, изборът ще бъде прегласуван по същия начин. Това не може да се случва в една демократична държава. Гражданите трябват да имат глас в избора на главен прокурор. Умолявам Ви да предложите конституционни промени, с които главния прокурор не бъде недосегаем, да има нужда от по-солидна аргументация за кандидатурата му, да се избира от поне двама кандидати, гражданите да имат участие в този избор, и мандатът да бъде по-кратък, например 3 или 5 години.

С надежда и уважение,

Мария Матева

Садене на дървета :)

Едно от най-хубавите неща, които ми се случи тази година, беше да посадя около 150-200 жълъда (ами,… трудно се броят жълъдите!), от които се очаква да поникнат успешно около 50 дъбови дървета. Силно препоръчвам това начинание на всички хора и безкрайно благодаря на организаторите от КОГАТО СТАНЕМ 100 000 – ЩЕ ПОСАДИМ ГОРА

На долните снимки се вижда нашата група в своя стартов стан, баирчето, на което посадихме част от дърветата и 4-годишни борчета, които са плод на първата инициатива на организаторите ❤ ❤ ❤

 

ПС: Обърнете внимание колко малки и крехки са борчетата на цели 4 години и бъдете мъдри като си избирате коледната елха. 🙂

За българския народ

Забелязах, че от три години насам пиша точно по един пост през декември :))
Е, “традицията повелява”. Долното публикувах на 5-ти септември т.г. във Facebook.
Вчера ми се случи нещо любопитно. Пътувах сутринта от Бургас към София, и вечерта из София, с двама мъже – първият над 60 години, другият може би над 50.

И двамата твърдяха, че “тва българите сме не народ, а мърша”. И беше много интересно, че и с двамата случайно стигнахме до наболялата тема за “благоустройството” (демек “бетонирането”) в национален парк Пирин.

Единият защитаваше тезата, че там трябва да се прави лифт. Викам му, “да, ще се продължи и със строежите и от “благоустройство” ще стане като в Слънчев бряг – хотели, хотели, природа – йок”. Той се ядоса, че ние вече само туризъм сме имали и трябвало да го развиваме. Онея дето скачали да защитават дърветата и костенурките били платени. Аз му казах, че парите не са в онея с костенурките, а в онея с хотелите. И той тогава “тва българите не сме народ, съсипаха държавата” и пр. Аз му викам “тези същите дето съсипаха държавата ще строят хотелите, не аз и Вие”. С него не стигнахме до съгласие.

С втория мой шофьор обсъдихме първо друга тема. Той говореше за качеството на храните. В един момент самичък започна неистово и почти безконтролно да обяснява как не сме хора българите. Аз го оставих да си вика. Той най-после стигна до темата за природата. “Едно дръвче не оставиха, опожариха Пирин, не са хора това.” Най-после тема, в която исках да се включа. Викам му, “ами да, ще стане там като с Черноморието.” “Не сме народ тва българите, то бива алчност, то бива безхаберие.” И аз поклатих виновно глава, понеже никакъв аргумент нямаше да ни направи по-хубав народ в очите на този човек.

Следва да направя обобщение на тези двама господа, и двамата трудещи се българи, от българския народ, с принос към обществото, със семейство и деца и т.н. Първо, те са били най-дълго част от този ужасен народ, около два пъти повече от мен. Второ, обидно е да ми обиждат “народа”, от който са моите родители, приятели и т.н. Трето, те и двамата смятат, че народа е ужасен и за това дават за пример два абсолютно противоположни критерия. т.е. “калпавият народ” е оправдание както за твърдение “А”, така и за твърдение “не А”.

Заключение

Уважаеми приятели и последователи, аз мисля, че е време да спрем да роптаем срещу това така мистично същество, наречено “български народ” и да погледнем себе си. Почистихме ли градинката пред блока, помогнахме ли на възрастен човек, взехме ли добро решение за професията си, работим ли съвестно, създадохме ли семейство, дадохме ли добър пример в обществото, попречихме ли на някого да даде лош, създадохме ли работни места, подобрихме ли нещо в общото положение? Ако отговорите на някои от тези въпроси са отрицателни, значи може би имаме поле за изява в собствената си градинка. Нека не прехвърляме цялото зло на митичното създание “български народ”.

Мои лекции по извличане на информация – 2015

2016-та година ми е година за творческа почивка и време за себе си. Преди нея обаче бях натрупала известни знания и опит в областта на изкуствения интелект, извличането на информация, семантичните технологии и препоръчващите системи, част от които споделих в няколко публични лекции през 2015год. По-долу съм събралата видео-записите от тях – за любопитните и за мен самата, да са ми под ръка.

Био

Бях състезател по математика и физика (и баскетбол! 😉 ), докато учех в ПМГ – Бургас. После завърших “Компютърни Науки” и магистратура “Изкуствен Интелект”във ФМИ, Софийски Университет. Работих известно време в Онтотекст, след което се преместих в Experian – Decision Analytics. В рамките на три семестъра водих упражнения по “Извличане на информация” на магистри във ФМИ, веднъж гостувах и като лектор в ТУ-София, а междувременно помогнах в организирането на първите стъпки на Data Science Society.

На вашето внимание представям трите ми публични лекции, които бяха последвани от много позитивнти отзиви, някои градивни забележки, част от които са на записите в дискусиите, както и няколко много трогателни позитивни коментара от млади дами и господа, които бяха намерили своето призвание след гледане на тези презентации. Естествено, последните ме накараха да се чувствам невероятно, макар да не съм “експерт” в областта и да не съм професионален презентатор. Без повече лирични отклонения, ето ги и лекциите.

15.02.2015 Среща на обществото на анализаторите на данни
(Data Science Society Meetup)

Както вече споменах, бях от съучастниците в създаването на обществото, поне като функциониращо такова и имах привилегията да съм лектор на едно от първите събирания (meetups). По въпроса в блога на Data Science Society имаше представяне и статия. За съжаление качеството на видеото не е прекалено добро и слайдовете са лееко замазани. Темата е “От извличане на информация към препоръчващи системи”.

04.07.2015, BurgasConf

БургасКонф е вече ежегодна независима ИТ конференция, част от IT-tour. На събитията от “турнето”, както разговорно го наричат, говорят интересни хора, които имат интересни неща за споделяне и за мен беше чест да съм презентатор там. Темата ми беше “Извличане на информация или как работят търсачките”, слайдовете са на английски и се виждат добре.

19.09.2015, HackConf

HackConf е конференция организирана от софтуерната академия HackBulgaria. Освен прекрасни курсове, те организират и хакатони, и други събития. Беше огромно признание да съм лектор на първото издание на конференцията, което събра няколкостотин души аудитория в зала 3 на НДК.  Темата е “Може би ще харесате… препоръчващи системи”, слайдовете са на български.

 

What happened in Sofia on 23rd-24th July 2013

I see this now, in the end of 2015 – a draft that I was afraid to share beforehand and it remained unpublished and forgotten for more than a year and a half. Probably the footage worths it; the rest is something I probably planned to extend at the time. Anyway, this is from the so-called “white bus” night – anti-gov protests in Sofia, Bulgaria.

What happened in the heart of Sofia in the night of 23rd of July 3013 and in the morning of 24th?
I guess there are as many answers as the number of the people on the Alexander Nevski square that night, combined with those that were following the events on the news. But, I read various news from external sources, and some of them seemed more or less belittling to what is going on in Bulgaria in the moment. In my opinion, New York Times describe it in the best way, amongst the English language articles that I read, Seuddeutche amongst the German. And here comes my story.

Introduction

For 43 days now, tens of thousands of people are protesting on the streets of Sofia, asking for the resignation of the oligarchic government lead by the socialist party. In fact, this government was elected two months ago and I think it broke a world record for being immediately asked to leave, after a series of scandalous position assignments and openly ungrounded decisions.

Morning protests in font of the Bulgarian Parliament building: even before they go to work, people came to furiously shout at the scandalous government
Morning protests in font of the Bulgarian Parliament building: even before they go to work, people came to furiously shout at the scandalously weak government

Tens of thousands of mostly young and educated people shout “OSTAVKA!”, which means “Resignation!”, and also “Mafia”, which is practically the definition of the ones inside the parliament. How did they win the elections? God knows. With bought votes, changed bulletins, fake bulletins, and huge media propaganda. And also with one exceptional trick – a coalition between socialists, ethnic Turkish party(which is anti-constitutional) and also nationalists party(which was out of any discussion to unite with the Turkish party). Dirty, huh.

But Bulgaria finally woke up. As peaceful and patient as we are, we are now on the streets. Expensive, educated people spend hours on a daily basis to protest. “We are clear the patience of the people is over” claimed the leader of the socialist party. Really?

23rd of July

After 40 days of peaceful protests and numerous warnings that the protest will take other forms, the tension escalated and in the night of 23rd of July over 100 deputies and 3 ministers were blocked in the parliament. The people refused to let them out. And the message was clear: the contract between the government and the tax payers was preliminary terminated.

People build barricades with trash cans and open them as a symbol of the “red rubbish” slogan aimed at the socialists.

Tension was rising. And I was simply going home and passed by the actions. I friend of mine called just then.

– Where are you? Are you OK? Are you arrested? 😉
– Hahaha. No, why, I drink coffee with a friend.
– On TV they said there are injured people around the Parliament. Something is going on there, the police beats people. There are blocked deputies…
– The deputies are still there?!
– Yes, there are still inside.
– Interesting. Are you going?
– No, and you’d better not go.
– Sure. Bye.

But, I could not resist it when I reached the Nevski square. People were blocking the whole square. Armed police held shields and pushed them. A white bus was stuck on the back of the temple. People were screaming shouting with hands up (hoping the policemen won’t beat them). Then they were singing the national anthem… The tension rising again.

And a few seconds after – people running to block the other side of the blockades, where fewer protesters had remained. Mission completed – the crowd reorganized in few minutes and blocked the front side of the Parliament. In fact, the deputies remained occupied for more than 5 more hours.

The government was expected to resign. 40 days of mass protests, escalation of tension, blood on the Alexander Nevski square… And the prime minister claimed “I don’t see why I should resign.” Massive media manipulations, fake provocateurs, people blamed in hooliganism and with charges, arrests for no reason.

So, follow the hash tag #ДАНСwithme and include Bulgaria in your prayers.

Finally, something touching I will always remember – an act of brevity and support by the French band Mass Hysteria.

And we are back here, in Sofia, a few months later, and protests seem to start again. This time the focus is our judicial system.