Садене на дървета :)

Едно от най-хубавите неща, които ми се случи тази година, беше да посадя около 150-200 жълъда (ами,… трудно се броят жълъдите!), от които се очаква да поникнат успешно около 50 дъбови дървета. Силно препоръчвам това начинание на всички хора и безкрайно благодаря на организаторите от КОГАТО СТАНЕМ 100 000 – ЩЕ ПОСАДИМ ГОРА

На долните снимки се вижда нашата група в своя стартов стан, баирчето, на което посадихме част от дърветата и 4-годишни борчета, които са плод на първата инициатива на организаторите ❤ ❤ ❤

 

ПС: Обърнете внимание колко малки и крехки са борчетата на цели 4 години и бъдете мъдри като си избирате коледната елха. 🙂

Advertisements

За българския народ

Забелязах, че от три години насам пиша точно по един пост през декември :))
Е, “традицията повелява”. Долното публикувах на 5-ти септември т.г. във Facebook.
Вчера ми се случи нещо любопитно. Пътувах сутринта от Бургас към София, и вечерта из София, с двама мъже – първият над 60 години, другият може би над 50.

И двамата твърдяха, че “тва българите сме не народ, а мърша”. И беше много интересно, че и с двамата случайно стигнахме до наболялата тема за “благоустройството” (демек “бетонирането”) в национален парк Пирин.

Единият защитаваше тезата, че там трябва да се прави лифт. Викам му, “да, ще се продължи и със строежите и от “благоустройство” ще стане като в Слънчев бряг – хотели, хотели, природа – йок”. Той се ядоса, че ние вече само туризъм сме имали и трябвало да го развиваме. Онея дето скачали да защитават дърветата и костенурките били платени. Аз му казах, че парите не са в онея с костенурките, а в онея с хотелите. И той тогава “тва българите не сме народ, съсипаха държавата” и пр. Аз му викам “тези същите дето съсипаха държавата ще строят хотелите, не аз и Вие”. С него не стигнахме до съгласие.

С втория мой шофьор обсъдихме първо друга тема. Той говореше за качеството на храните. В един момент самичък започна неистово и почти безконтролно да обяснява как не сме хора българите. Аз го оставих да си вика. Той най-после стигна до темата за природата. “Едно дръвче не оставиха, опожариха Пирин, не са хора това.” Най-после тема, в която исках да се включа. Викам му, “ами да, ще стане там като с Черноморието.” “Не сме народ тва българите, то бива алчност, то бива безхаберие.” И аз поклатих виновно глава, понеже никакъв аргумент нямаше да ни направи по-хубав народ в очите на този човек.

Следва да направя обобщение на тези двама господа, и двамата трудещи се българи, от българския народ, с принос към обществото, със семейство и деца и т.н. Първо, те са били най-дълго част от този ужасен народ, около два пъти повече от мен. Второ, обидно е да ми обиждат “народа”, от който са моите родители, приятели и т.н. Трето, те и двамата смятат, че народа е ужасен и за това дават за пример два абсолютно противоположни критерия. т.е. “калпавият народ” е оправдание както за твърдение “А”, така и за твърдение “не А”.

Заключение

Уважаеми приятели и последователи, аз мисля, че е време да спрем да роптаем срещу това така мистично същество, наречено “български народ” и да погледнем себе си. Почистихме ли градинката пред блока, помогнахме ли на възрастен човек, взехме ли добро решение за професията си, работим ли съвестно, създадохме ли семейство, дадохме ли добър пример в обществото, попречихме ли на някого да даде лош, създадохме ли работни места, подобрихме ли нещо в общото положение? Ако отговорите на някои от тези въпроси са отрицателни, значи може би имаме поле за изява в собствената си градинка. Нека не прехвърляме цялото зло на митичното създание “български народ”.