Историята няма да ни прости ако сме слаби

През очите на историците

Преди време бате Бойко (Борисов) оправда поредната си глупост с “оставям историците да ме съдят”. Замислих се какво ще напишат за него след време, наистина. За срамотите, той е най-многомандатният премиер в нашата най-нова история. “Хан Омуртаг II – строителят на магистрали,… които веднага стават за ремонт. И на ремонтите, които пак са за ремонт. Благодетелят на “нашите” момчета с “нашите” фирми. Владетелят, който за три мандата обедини в себе си всички институции и вече раздава правосъдие, археологически уроци и еко-оценки лично от джипа си. Също така, раздава и топли прегръдки. Бацениан Банкянски. Но стига за Премиера. Да говорим за историческата оценка на нашето време.

Откакто се помня, българите все сме в преход. (Аз съм се родила преди самото му начало.) Някак все не успяваме да се измъкнем от мизерията и като че ли сме свикнали да си щъкаме в нея и да се оплакваме без да правим нищо. Уж нещата стават по-добре, а ето, че пред очите ни се случват кражби за милиарди (АЕЦ “Белене”, КТБ, последно се спряга опрощаване на 30 млрд ДДС). Разбира се, някак те остават невидими за държавното обвинение, или по-скоро не се търси истинския виновник.

В допълнение на тях, деца умират от лечими болести, понеже нямало пари за лечението им, хора мизерстват, включително пенсионери работили и внасяли данъци цял живот, образованието ни затъва, здравеопазването изглежда вече е в колапс, медицинските работници емигрират, вместо да просперират, отбраната ни изглежда незначителна, а външната политика е под всякаква критика. Затова пък свободата на словото е в разцвет – журналистите признават, че има невиждана цензура като ги питаш в някой столичен бар, Митко от “Биволъ” едва не загина, а Миролюба Бенатова кара такси.

Да, това са неща, които виждаме всеки ден и сякаш вече сме притръпнали. Сякаш всички сме жаби на котлона и се радваме, че водата се стопля, а тя всъщност е на път да ни сготви. Обаче, това е нашата държава – тази, в която плащаме данъци (нали?) и в която следователно ставаме неволен съучастник на всичко горе, чрез бездействието си. Излиза, че свободата и демокрацията не искат еднократно извоюване. Искат ежедневно извоюване. Това означава да сме активни. Граждански активни. Всеки ден, всеки от нас.

 

За свободата и освободителите

“Който ни освободи, той ще ни и пороби”. И така е станало. Ще пропусна отношението си към една-две конкретни велики сили, защото е твърде дълга тема и съм пристрастна. Това, което ми се иска да натъртя е, че нито една велика или полу-велика сила не отива в чужда държава, за да я направи по-просперираща. Не. Всеки си гледа своята политика, своите цели, и как да си намери нови дойни крави, за да печели по-лесно. Разбира се, може да го облече в “освобождение” или някаква религиозна кауза, но целта винаги е била ресурси.

В този ред на мисли, много ме е яд, че българите изпитваме някакво вменено чувство на дълг към освободители отпреди 140 години. Жалко, че не сме се справили сами без тях, или по-скоро, преди тях. Много, много жалко. Така или иначе, не мисля, че към ден днешен имаме да се отчитаме на когото и да е било, дали сме вече и кръв, и средства… на всички. Личното ми мнение е, че единственият ни полу-приятел е Европейският съюз, но те няма да решат всичките ни проблеми вместо нас, особено ако ние не съучастваме.

Ако вие бяхте “освободител” или този дето ще ни оправя (Оправител), щяхте ли да вложите усилия в някой, който грам живец и желание не демонстрира, нито лична способност, да се бори с проблемите си? Не, разбира се. Точно затова е важно да бъдем активни. Неволята помага на тези, които се опитват. А пък ако се справят сами, няма нужда да бъдат оправяни от някой друг. Аман от Оправители.

Историята се пишела от победителите. Крайно време ми се вижда ние да почнем да се държим като такива.

Игра на тронове

Признавам си, че не намерих време да прочета книгите, но изгледах сериалчето, “Игра на тронове”, и много ми хареса. То описва сбито политиката на един въображаем свят в миналото, чиито герои и събития много напомнят фрагменти от средновековната история и май не само от историята.

(Спойлери.) Забавно е как добрият и благочестив главен герой, Нед Старк, бе посечен още в първи сезон. Кал Драго умря след него без да е загубил битка. Роб Старк надигна Севера на възстание и беше зверски заклан заедно с всичките си последователи. Маститият Тайуин Ланистър пък бе разстрелян от сина си, на когото му омръзна да бъде тъпкан заради това какъв се е родил. Гениалният Варис, социалистът защитаващ народа, бе изгорен за предателство на владетелката. “Любимката” Сърсей изпържи няколко болярски рода и цяла релициозна секта чрез химическа бомба (майтап да няма…) Накрая кхалиси Денерис превъртя играта и изпържи и всички останали, извършвайки геноцид. Съвсем най-накрая, разбира се, и тя бе убита.

Кои оцеляха? Най-добрите? Не. Най-лошите? Не. Най-арогантните? Не. Най-богатите? Не. Останаха най-силно преследващите своите идеали – гъвкавите и верни на правдата Старки, мъдрият Тирион Ланистър и безкомпромисните рицари Бриен от Тарф и Брон, както и жилавият Тормунд. Тези, които бяха верни на своята истина от началото до края и не отстъпиха пред нищо, за да я защитят. Най-силните остават. Слабите – до втори сезон. Най-много до трети. А пък тези дето само мрънкат…

got

Нашето вечно мрънкане и “тъй ня’а станe”

И сега обратно към нашата смотана и мрънкаща действителност, още от Вазовите “Чичовци”… У нас хората си търсят оправдание за всяко свое бездействие и мрънкат на поразия давайки досадно кухи съвети. За всеки техен неуспех е виновна държавата, ретроградният Меркурий, звездите, Луната, абе всичко друго, но не и те самите. Разбира се, “виновните” не е нужно да бъдат наказани по някакъв начин, а само натрапчиво подчертани. Може и във Фейсбук, това добавя бонус точки и личен престиж! Пред другите кибици.

В последно време имам любим модел мрънкачи – “Така няма да успеете с тези протести, направете преврат”. О, воевода, мерси за съвета, записвам си в тефтера задача: “направи преврат”. Защото ти, докато гледаш “Фермата” и пиеш ракия под асмата, ми го каза. Какво революционно действие извърши, направо сцепи мрака и запълни черната дупка. Даде акъл и дори помръдна едва! Бих те определила като революционер-теоретик-делегатор. “Аз знам как тря’а стане, е ето на казвам ви, горките, да го свършите вие, вместо мен”. Сякаш сме му длъжни точно на него. Преместих си. Чашата. От другата страна. На лаптопа. Наздраве 🙂

Та, много се щадите, уважаеми кибици. Няма нужда от празните ви приказки, “делата трябват, а не думи”. Покорната главица сабя не я сечала. Дали? Утре ще ви наръга някой с нож и ще издъхнете в болницата от “сърдечен порок” или пък ще ви размаже правителствен автомобил и докато виновните ги карат с хеликоптер в най-добрата болница в София, вие ще попаднете в отделение където и последния хирург е напуснал и заместник няма. Такива анти-утопии вече се случват у нас, така че не чакайте да ви застигнат, та да преживеете катарзис и да се размърдате. Влезте в играта сега! И нямам предвид да търкате билетчета.

Време е за действия

Разбира се, освен лошите неща в страната ни (, както и навсякъде другаде), хубавите неща също са създадени или започнати от някой преди нас, или пък, от някой от нас. Вероятно са се сблъскали с не една трудности, но постигнатото от тях е останало. Тук намирам за подходящо да изкажа огромни благодарности на всички онези очилати чичковци с много акъл и карирани ризи, които поставиха основата на софтуерната индустрия у нас преди 20-тина години и дадоха възможност на хора като мен да се реализират в нея. Те са пример за активни хора с мъдри действия с прекрасни последици.

И сега кулминационният въпрос – какво прави всеки от нас за да е по-добра държавата ни и за да се оплаква по-малко? Какво хубаво сме оставили за другите след нас, или пък за тези около вас? Ако отговорът е “не се сещам”, значи имате огромно поле за изява. (И много моля, не учете мен и другите като мен, как да ги правим нещата, правим каквото и колкото можем. Поне нещо правим. Амин!)

В предния си пост дадох списък с моите 10 неща.

Добрите примери

Познавам и много нашенци, които правят много повече от мен и в моите очи са абсолютни герои. Например, познавам човек, който се върна в своя град в застой, за да преподава програмиране на учениците там и да им даде бъдеще. Познавам хора, които напуснаха работа в бизнеса, за да преподават на начални ученици в селата. Познавам и хора, които правят гениални хирургични операции почти всеки ден. Познавам хора, които се борят за опазването на нашата природа, въпреки безбройните арогантни посегателства. Познавам и хора, които се борят да се случи съдебната реформа, така че най-после да има повсеместна справедливост.

Прекрасно е, че има такива доблестни граждани, а всички те имат нужда от своите последователи и от още и още активни хора. Така че, поле за изява – колкото душата човешка желае. Нашата бъдеща история има нужда от будни хора и повече добри дела. Като тези от Възрожденския период. Няма да ги изброявам, понеже са безброй много, само ще напомня, че сред тях е имало говорещи 7 езика търговци, които са раздали огромна част от имуществото си за народната кауза.

Вярвам в протестите и в площада, защото смятам, че на недоволните там ни е мястото. Гражданите трябва да заявяваме позицията си по всички възможни начини, и да отправяме ясни послания към властимащите. Това не е изконно решение на проблем, това е покриване на жизнен минимум, когато откровено се гаврят с нас. Опитът да се подчини съда на прокуратурата, т.е. да се бетонира диктатура на кражбата, е точно такъв повод. Мъчно ми е, че много хора нехаят и си живеят в тенджерата на котлона. Ще ни излезе прескъпо това бездействие.

rhdr
С протест не става, с НИЩО – също!

 

Историята няма да ни прости

Историята няма да ни прости, ако сме слаби и хленчещи. Напротив, ще бъдем безславни още дълги десетилетия, ако не и векове. Историците ще се прозяват докато пишат за нас и Баценианския период. Няма дори да помислят да напишат ред за мрънкалата и за оправданията им. Те ще искат да пишат за силните личности, които са направили нещо смислено за другите, нещо, което е останало във времето (за разлика от АМ “Тракия”).

Днес има крещяща нужда силните личности в България да са много повече.

За завършек, открадвам един цитат на Кристиан Таков:
“На всички, които ще кажат “Времето беше такова” – не времето беше такова. Вие бяхте такива”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s